Видове заболявания на нервната система и как да ги контролираме?

Заболявания на нервната система е широк термин: той обхваща състояния, които засягат мозъка, гръбначния мозък или нервите в тялото – от инсулт и деменция до невропатия и епилепсия. Диагноза поставя само лекар – невролог или друг специалист според случая – след преглед и, когато е нужно, изследвания.

Който търси информация по тази тема, често смесва две различни неща: заболяване с ясни признаци и обикновената умора, напрежение или лош сън. Тази статия ги разграничава – показва основните групи, симптомите, при които не се чака, и навиците, които са по силите на всеки от нас.

„Контрол“ тук има един-единствен смисъл: да намалим рисковите фактори и да подкрепим общото състояние на организма. Не става дума за овладяване или лекуване на болест – това е работа на лекаря.

Тази статия е с информационна цел и не замества медицински съвет. Хранителните добавки не са лекарства и не лекуват заболявания. Консултирайте се с лекар преди употреба, особено при хронични заболявания, бременност, кърмене или прием на лекарства. Резултатите са индивидуални.

Накратко

• Нервната система има централна част (мозък и гръбначен мозък), периферна част (нервите извън тях) и вегетативна част, която управлява несъзнателните функции.
• Заболяванията ѝ се делят на съдови, дегенеративни, възпалителни и автоимунни, инфекциозни, функционални, периферни и травматични – всяка група има различен ход и изисква оценка от лекар.
• Внезапна слабост на едната страна, затруднена реч, силно главоболие без известна причина, гърчове или загуба на съзнание изискват незабавна медицинска помощ.
• Редовният сън, движението, храненето и контролът на кръвното налягане и кръвната захар ограничават част от рисковите фактори, но не заместват терапията.
• Добавките са, в най-добрия случай, допълнение и никога не са лечение на неврологично заболяване.

Какво е нервна система: централна, периферна и вегетативна

Нервната система събира информация от тялото и околния свят, обработва я и изпраща команди обратно – към мускулите, жлезите и вътрешните органи. Обичайно я делим на централна и периферна част, а в периферната различаваме и вегетативна (автономна) част. Всички те работят заедно.

Централна нервна система: мозък и гръбначен мозък

Това са мозъкът и гръбначният мозък. Тук се обработват сигналите и се вземат решенията. Когато говорим за заболявания на централната нервна система, имаме предвид състояния като инсулт, деменция, Паркинсон, множествена склероза или епилепсия.

Периферна нервна система: нервите извън мозъка и гръбначния мозък

Периферната нервна система са нервите, които свързват централната с останалото тяло. Тя включва соматична част, която носи сигналите от сетивата и към мускулите, и вегетативна част. При заболявания на периферната нервна система, като невропатията, оплакванията обикновено започват от стъпалата и по-късно засягат и ръцете.

Какво е вегетативна нервна система: симпатикова и парасимпатикова част

Вегетативната (автономната) нервна система управлява функции, които не контролираме съзнателно: сърдечния ритъм, храносмилането, жлезите. Състои се от две части, които до голяма степен се уравновесяват взаимно. Симпатиковата се включва при реакцията „бий се или бягай“ и повишава бдителността. Парасимпатиковата подпомага състоянието „почивка и храносмилане“.

Видове заболявания на нервната система: основните групи

Групите по-долу са ориентир, а не списък за самодиагностика. Границите между тях са размити, а името на конкретната диагноза се определя клинично.

Съдови заболявания на нервната система

Това са състоянията, при които кръвоснабдяването на мозъка е нарушено. Типичният пример е инсултът. Според СЗО той може да се дължи на кръвоизлив от съд в мозъка или на кръвен съсирек. Това е спешно състояние. Повече за слабото кръвоснабдяване на мозъка четете в статията за оросяването на мозъка, симптомите и кога е спешно.

Дегенеративни заболявания на нервната система

При тях нервните клетки постепенно се увреждат с времето. Такива са болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер. При Паркинсон нервните клетки в мозъка, които произвеждат допамин, се разрушават бавно и състоянието се влошава с времето.

Деменцията, по дефиницията на СЗО, засяга паметта, мисленето и способността за ежедневни дейности и може да се дължи на много различни заболявания, които увреждат мозъка. Болестта на Алцхаймер е най-честата форма и според СЗО допринася за 60–70 % от случаите. Лек за деменцията няма, но според СЗО много може да се направи за подкрепа на хората с нея и на тези, които се грижат за тях.

Възпалителни и автоимунни заболявания на нервната система

При множествената склероза имунната система атакува миелина – обвивката на нервните влакна, и сигналите се забавят, изкривяват или не стигат. Не е напълно ясно какво я причинява. Тези състояния изискват специализирана диагностика и наблюдение от невролог.

Инфекциозни заболявания на нервната система

Менингитът е инфекция на защитните обвивки на мозъка и гръбначния мозък. Тя може да бъде животозастрашаваща, затова при съмнение се търси спешна помощ, а не се чака „да мине“. NHS описва като възможни трайни последици от бактериалния менингит гърчове, както и проблеми със слуха и зрението.

Функционални заболявания на нервната система, свързани със стрес

Тук попадат оплаквания, свързани със стреса и съня: напрежение с физически прояви и нарушения на съня. Те са реални, но не са една диагноза. Тревожните разстройства са психични, а не неврологични. Оценката на всички тях е работа на лекар, а границата между стреса и заболяването е разгледана в отделен раздел по-долу.

Периферни невропатии и заболявания на периферната нервна система

Невропатия е увреждане на нервите извън мозъка и гръбначния мозък. Според NHS във Великобритания диабетът е най-честата причина: високата кръвна захар уврежда дребните съдове, които снабдяват нервите. Сред другите причини са продължителната употреба на големи количества алкохол, някои лекарства и ниски нива на витамин B12. Ако изтръпването на ръцете и краката е ново или нараства, обсъдете го с лекар, вместо да го „лекувате“ със самостоятелно избрани билки. Какво е известно и какво не за билките при нервите е описано в разбора на билки за периферната нервна система.

Травматични увреждания на нервната система

Удар, падане, спортна травма или злополука могат да засегнат мозъка, гръбначния мозък или отделни нерви. Новите оплаквания след травма на главата или гръбнака се оценяват от лекар. Травматичното мозъчно увреждане е и рисков фактор за деменция според СЗО.

Симптоми, при които се търси лекар веднага, а не добавка

СЗО описва признаците на инсулт така: внезапна слабост на лицето, ръката или крака, най-често от едната страна на тялото. Към тях се добавят внезапно изтръпване, объркване, затруднена реч или разбиране на речта, нарушено зрение с едното или с двете очи, трудна походка със световъртеж или загуба на равновесие, силно главоболие без известна причина, прималяване или загуба на съзнание. Съветът на СЗО е хората с такива симптоми да потърсят медицинска помощ незабавно.

Този списък не е само за инсулт. Същите сигнали заслужават спешна оценка, когато се появят неочаквано. Ето ги накратко:

• Внезапна слабост, крива усмивка или затруднена реч.
• Силно главоболие без известна причина.
• Припадък, загуба на съзнание или гърчове.
• Обърканост, която се развива бързо.
• Нови неврологични оплаквания след удар на главата или гръбнака.
• Висока температура със схваната шия, силно и влошаващо се главоболие, болка в очите при ярка светлина или обрив, който не избледнява при натиск със стъклена чаша – възможни признаци на менингит.

При такива признаци се обаждате на 112. Не се опитвайте да се справите с чай, добавка или „протокол от интернет“.

Стрес, тревожност и сън: кога е напрежение и кога е заболяване

Стрес и тревожност

Стресът не е диагноза. Напрежението преди изпит или труден период е нормална реакция на нервната система. Според СЗО тревожните разстройства се характеризират с прекомерен страх и притеснение, а симптомите са достатъчно тежки, за да причиняват значително страдание или да нарушават функционирането.

При депресивен епизод настроението е снижено или интересът към дейностите е загубен през по-голямата част от деня, почти всеки ден, поне две седмици. Тревожните и депресивните разстройства са най-честите психични разстройства, а за двете според СЗО съществува ефективна психологическа помощ и, в зависимост от възрастта и тежестта, може да се обсъждат и лекарства.

Ашвагандата не е заместител на помощта при тревожно разстройство. Какво е известно за нея и какви са рисковете, е описано в отделния разбор ашваганда – за какво е и какви са рисковете.

Нарушения на съня

NHS определя безсънието като редовни проблеми със съня, а когато продължава три месеца или повече, говори за дългосрочно безсъние. При лекар се отива, ако промяната на навиците не е помогнала, ако проблемът трае месеци или ако засяга ежедневието. NHS отбелязва, че във Великобритания личните лекари рядко изписват приспивателни, защото те могат да имат сериозни странични ефекти и да доведат до зависимост.

Мелатонинът често се споменава в тази връзка; какво представлява, какви са ограниченията му и какви странични ефекти се описват, е разгледано в отделна статия за приема на мелатонин и страничните ефекти.

Какво можем да контролираме в ежедневието: сън, движение, храна, стрес

Навиците не лекуват неврологично заболяване и не заместват терапията му. Те могат да ограничат част от рисковите фактори. СЗО посочва като най-важни поведенчески рискови фактори за сърдечни болести и инсулт нездравословното хранене, физическата неактивност, тютюнопушенето и вредната употреба на алкохол – все неща, върху които навиците имат пряко влияние.

Сън: редовен режим и подготвена спалня

NHS съветва да си лягате, когато наистина ви се доспива, да ставате всеки ден в един и същ час, да отделите поне час за успокояване преди сън и да държите стаята тъмна и тиха. Не се препоръчват тютюн, алкохол, чай и кафе поне шест часа преди лягане, както и тежката късна вечеря, екраните непосредствено преди сън и дневните дрямки. Още ежедневни опорни точки има в статията как да подобрим концентрацията си с навици.

Движение: колко и какво

За възрастни СЗО препоръчва 150–300 минути умерена физическа активност седмично. В същата справка СЗО свързва активността с по-малко симптоми на депресия и тревожност и с по-добро психично здраве, познавателни функции и сън. Ако имате сърдечно или друго хронично заболяване, обсъдете натоварването с лекаря си.

Храна: разнообразна и без крайности

Няма хранителен режим, който да лекува нервите. Разнообразната храна е разумна основа, а СЗО включва здравословното, балансирано хранене сред препоръчваните мерки за намаляване на риска от деменция. Подробности за храните за мозъка има в статията за храните за мозъка и нервната система.

Стрес и психично здраве: практики и помощ

Бавното, равномерно дишане е практика, която NHS описва за справяне със стрес и тревожност и която дава най-много, ако се прави редовно. Разумните граници в натоварването, разговорите с близки и професионалната психологическа помощ, когато е нужна, са част от същата картина. За „успокояване“ на вегетативната нервна система няма бутон – има сума от малки, повтарящи се навици.

Метаболитно здраве: кръвна захар и налягане

Високото кръвно налягане, диабетът и затлъстяването са в списъка на СЗО с рисковите фактори за деменция, а инсултът и черепно-мозъчната травма също са там. Затова редовното измерване на кръвното налягане и кръвната захар е част от грижата за нервната система, но целите и терапията се определят от лекаря.

Къде влизат хранителните добавки и къде не

Хранителните добавки не са лекарства и не лекуват неврологични заболявания. Ако изобщо се ползват, то е само като допълнение към диагностиката, терапията и навиците – и след разговор с лекар или фармацевт, особено при хронични заболявания или прием на лекарства. Не започвайте добавка вместо преглед или вместо предписана терапия.

Регламент (ЕО) № 432/2012 допуска за магнезия формулировката „Магнезият допринася за нормалното функциониране на нервната система“, но само за храна, която е източник на магнезий. В категория „Нервна система“ са подредени продуктите, които са тематично свързани. Например Magnesium Citrat съдържа магнезиев цитрат – сол на магнезия с лимонената киселина, като във всяка таблетка има 52 mg елементарен магнезий, опаковката е 150 таблетки. Другият продукт, Neuro Active, е формула от капсули, изградена около четири съставки: алфа-липоева киселина, магнезий, витамин B1 и витамин B6.

Ако вземате няколко добавки, имайте предвид сбора. Горната граница за магнезий само от добавки и обогатени храни е 250 mg на ден (SCF, 2001), а за витамин B6 – 12 mg на ден (EFSA, 2023).

За растителните и гъбните продукти картината е различна: за повечето от тях няма одобрени здравни претенции, а доказателствата от проучванията често са ограничени. Общата рамка – какво са ноотропиците и какво е известно за тях – е в разбора на ноотропиците, а за отделна гъба има статия за лъвската грива и реалните ѝ граници.

Кога да се обърнете към лекар и как да подготвите прегледа

Спешните признаци са описани по-горе. Освен тях при личния лекар или невролог се отива, когато оплакванията са нови, упорити или пречат на ежедневието.

• Нарастващо изтръпване или слабост.
• Повтарящи се главоболия.
• Проблеми със съня, които траят месеци.
• Постоянна тревожност или потиснато настроение в продължение на поне две седмици.

При деменцията СЗО изброява като ранни признаци забравянето на скорошни събития, губенето на предмети, объркването в познати места и затруднението да се следва разговор. Когато ги забележите у себе си или у близък, не ги отдавайте автоматично на възрастта.

Какво да запишете за прегледа

1. Кога започна оплакването и как се променя.
2. Какво го усилва или облекчава – стрес, сън, храна, движение, лекарства.
3. Всички лекарства и добавки, които приемате, с дозата и причината. Списъкът помага на лекаря да прецени възможни взаимодействия.
4. Други заболявания и случаи на неврологични заболявания в семейството.
5. Въпросите ви към лекаря, записани предварително.

Какво не се прави: спиране на лекарства и протоколи от мрежата

Не спирайте и не променяйте предписана терапия заради статия, добавка или добро самочувствие: решава лекарят. Избягвайте „протоколи“ с високи дози от социалните мрежи. При сериозна диагноза е напълно нормално да потърсите второ мнение.

Често задавани въпроси

Какво означава „заболявания на нервната система“?

Това е общ термин за състояния, засягащи мозъка, гръбначния мозък или нервите в тялото. Той не е една диагноза: инсултът, деменцията, множествената склероза и невропатията са различни заболявания с различен ход. Конкретната диагноза поставя лекар след преглед.

Кои са основните видове заболявания на нервната система?

Най-често ги групират на съдови, дегенеративни, възпалителни и автоимунни, инфекциозни, функционални, периферни и травматични. Разделението е учебно: едно състояние може да има черти на повече от една група.

Кога симптомите са спешни?

При внезапна слабост или изтръпване на лицето, ръката или крака, затруднена реч, нарушено зрение, силно главоболие без известна причина, гърчове, прималяване или загуба на съзнание. СЗО съветва да се потърси медицинска помощ незабавно; в България спешният номер е 112.

Стресът заболяване на нервната система ли е?

Не. Стресът е нормална реакция, а не диагноза. Но ако тревожността е прекомерна и сериозно нарушава функционирането, това може да е тревожно разстройство – психично, а не неврологично заболяване, което се оценява от специалист.

Могат ли добавките да заместят терапията при неврологично заболяване?

Не. Добавките не са лекарства и не лекуват заболявания. При диагностицирано състояние всяка добавка се обсъжда с лекаря, за да не пречи на терапията.

Как да успокоим вегетативната нервна система?

Няма бърз превключвател. Всичко се свежда до познати навици: редовен режим на сън, движение, бавно дишане и по-малко кафе, алкохол и екрани вечер. Ако напрежението или сърцебиенето са постоянни, съветвайте се с лекар.

Кога да се обърна към невролог?

Когато неврологичните оплаквания са нови, нарастват, повтарят се или пречат на ежедневието. Първата крачка често е личният лекар, който може да насочи към специалист. При спешните признаци не се чака за час, а се вика помощ.

Мога ли да спра лекарствата си, ако се чувствам по-добре?

Не по своя преценка. Доброто самочувствие може да е именно резултат от терапията. Промяна или спиране се договаря с лекаря, който ги е предписал.

Прочетете още

• Как да разпознаем слабото оросяване на мозъка и кога е спешно.
• Какво се знае за билките при периферната нервна система.
• Ежедневни стъпки за по-добра концентрация преди добавки.
• Общ преглед на ноотропиците и подкрепата за мозъка.

Източници

• Световна здравна организация (СЗО): Cardiovascular diseases (CVDs) – признаци на инсулт и рискови фактори.
• Световна здравна организация: Dementia (информационна справка) – определение, форми и рискови фактори.
• Световна здравна организация: Mental disorders – тревожни и депресивни разстройства.
• NHS (Великобритания): Insomnia (NHS) – безсъние, навици за сън и кога към лекар.
• Световна здравна организация: Physical activity – препоръки за физическа активност при възрастни.

Тази статия е с информационна цел и не замества медицински съвет. Хранителните добавки не са лекарства. Консултирайте се с лекар преди употреба. Резултатите са индивидуални.